ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ЗДРАВНОТО
СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ МЕСЕЦ
МАРТ 2001 ГОДИНА И НЯКОИ СРАВНЕНИЯ С ДАННИ ОТ
ПРЕДХОДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Обща методическа постановка на изследването
Eдин от възможните методи за оценка на здравното състояние на населението е извадково представително за страната изследване - “здравно интервю”, препоръчано и методически обосновано от Световната здравна организация (СЗО). За първи път Националният статистически институт проведе такова изследване в България през месец декември 1996 година. В извадката тогава бяха обхванати 17 523 лица от всички възрасти в 6000 обикновени /неинституционализирани/ домакинства.
Изследването на здравното състояние на населението беше включено в програмата на преброяването на населението през месец март 2001 г. Методологията и инструментариумът на изследването бяха предварително хармонизирани с препоръките на Световната здравна организация. По този начин са създадени необходимите методологически условия за сравнимост на данните за нашата страна с данните за други страни, предимно от ЕС, в които се провежда “здравно интервю” Изследването през март 2001 г. обхвана 10 000 лица, подбрани чрез случаен подбор в представителна за страната двустепенна гнездова извадка. В съответствие с общите препоръки на СЗО бяха анкетирани всички лица, постоянно живеещи в домакинствата, попаднали в извадката. За децата до 14 годишна възраст отговорите са давани от майката или друг пълнолетен член на домакинството.
Целта на изследването на здравното състояние на населението е да се оцени равнището на здравното състояние и здравното поведение на населението. Задачите на изследването обхващат широк кръг от аспекти на здравното състояние, свързани с целта на изследването. В настоящия материал са представени само по-важните резултати в следните основни тематични области:
При сравненията на данните по отделни показатели от изследвания през различните години, са използвани някои резултати от скрининг- изследване за рисковите за здравето фактори, проведено през юни-1985- юли 1986 г.1

2. Самооценка на здравето
Самооценката на здравето е един от основните, базисни индикатори, получавани чрез здравното интервю. Изследователите от СЗО приемат, че при определянето на здравето си хората обикновено оценяват комплексно наличието /или отсъствието/ на заболявания, функционални ограничения и проблеми при извършването на дейностите в ежедневния живот, свързани със здравето. Равнището на субективното здраве се анализира чрез показателя “относителен дял на лицата с влошено здраве”, т. е. на дела на лицата, определили здравето си като “задоволително”, “лошо” или “много лошо”, взети заедно.
Първият важен резултат от изследването е, че през последните 4 години здравето на населението, оценено чрез субективното мнение на анкетираните лица, се е влошило съществено както при мъжете, така и при жените. Относителният дял на мъжете с влошено здраве от 27,8% за 1996 г. нараства на 35,9% през 2001 г., или с 8,1 пункта. При жените субективната оценка за влошено здраве нараства като дял от 38,8% на 44,4% или с 5,6 пункта (Табл.1). Високото равнище на оценката за влошено здраве сред жените се нуждае от специално внимание, тъй като то показва наличието на здравни проблеми сред значителен дял от тях - 44,4%.
С увеличението на възрастта относителният дял на лицата с влошено здраве се увеличава, което е естествено и разбираемо.
При децата (0-14 г.) и при младите хора (15-24 г.) делът на тези с влошено здраве за 4 години се е удвоил. Този факт заслужава специално внимание от институциите, отговорни за детското здравеопазване.
Резултатите от изследването на субективното здраве през 2001 г. потвърждават установените през 1996 г. различия между здравето на населението в зависимост от местоживеенето. От живеещите в селата 45,1% са с влошено здраве, докато за градското население оценката е сравнително по-благоприятна - 37,4% за столичани и 37,8% за живещите в останалите градове.
Индикаторът “Относителен дял на лицата на възраст 15 и повече години, определили здравето си като “добро” и “много добро”, използван за международни сравнения, за нашата страна е 55,5%. В сравнение със страните от Европейския съюз по този показател България е със значително по-ниска стойност.

Процент от населението на 15 и повече
години, определили здравето си
като “добро” и “ много добро”*

Великобритания

85,0

Дания

80,5

Холандия

78,4

Швеция

75,1

Австрия

70,2

Франция

67,2

Финландия

66,9

Испания

66,5

Италия

60,1

България

55,5

Германия

45,2

Португалия

30,5
* Данните са от изследвания на здравното състояние, провеждани между 1990 и 1995 година.
Източник: Health indicators, Fourth Evaluation in Spain of the European Regional Health for All Programe, 1999

3. Болестност от хронични заболявания
Използваният модул от въпроси за изучаване на хроничните заболявания при изследването на здравното състояние на населението през 2001 г. е изцяло хармонизиран с препоръчания от СЗО, което ще даде възможност през следващите години да бъдат направени международни сравнения в тази област.
Най-важният резултат от изследването в това направление е, че през последните 4 години болестността от хронични заболявания намалява както сред мъжете, така и сред жените, но равнището на болестност остава високо.
Относителният дял на лицата с хронични заболявания намалява значително- от 57,5% през 1996 г. на 46,4% или с 11,1 пункта. При мъжете намалението е с 10,7 пункта, а при жените- с 11,0 пункта. Този резултат следва да се възприема с известна условност поради намаляването на броя на конкретните видове болести от 22 (1996 г.) на 16 (2001 г), за които са питани анкетираните лица.(Табл.2).
Жените са засегнати в по-висока степен от хронични заболявания в сравнение с мъжете. През месец март 2001 г. всяка втора жена (51,4%) страда от такова заболяване. При мъжете този дял е с 10 процентни пункта по-нисък (41,3%). Естествено е, че с нарастването на възрастта болестността от хронични заболявания се увеличава.
3.1. Хипертония
Резултатите от изследването показват, че относителният дял на хипертониците в България остава трайно висок (21,3%), като в сравнение с 1996 г. този дял намалява несъществено (с 1,5 пункта). Хипертонията е най-разпространеното хронично заболяване, което засяга 18.3% от мъжете и 24.4% от жените. Сред болните от хипертония най-много са лицата от възрастовата група 45-64 г.- 44,2%. (Табл.3) Епидемиологично проучване у нас, проведено през 1985-1986 г. установи, че “скритата” (неизвестна за изследваните лица) болестност от хипертония е около 3.1%. Ако този дял се добави към установения при настоящето изследване (21.3%) се оказва, че както и при изследването през 1996 г., всяко четвърто лице има повишени стойности на артериалното налягане.
3.2 Инфаркт
Мъжете биват поразявани от инфаркт на миокарда два пъти повече от жените. Инфаркт на миокарда са прекарали 2.3% от анкетираните мъже, докато при жените този дял е 1,2%. Най-засегнати са хората от възрастовата група 45-64 години. От общия брой на прекаралите инфаркт 41,6% са на възраст 45-64 г. и 37,5%- на възраст 65-74 г.
3.3 Мозъчен инсулт
Специален интерес представлява разпространението на мозъчния инсулт поради високата социална значимост на това заболяване у нас. Относителният дял на засегнатите от мозъчен инсулт нарасва незначително за последните 4 години- от 2,0% през 1996 г. на 2,7% през 2001 г. Мозъчен инсулт са прекарали 3.1% от запитаните мъже през месец март 2001 г. и 2.2% от жените. Една трета от засегнатите са от възрастовата група 45-64 години, обхващаща предимно икономически активни лица.
3.4.Мигрена и често главоболие
Жените страдат от мигрена и често главоболие два пъти повече от мъжете. Сред страдащите от мигрена и често главоболие най-много са лицата от възрастовата група 45-64 г.- 37,6%.
3.5. Продължително състояние на безспокойство и депресия
Тези състояния се срещат по-често сред жените (при 10,1% от анкетираните), отколкото при мъжете (6,2%). Най-много сред засегнатите са лицата от възрастовите групи 45-64 г. (40,7%) и 25-44 г. (26,6%).
3.6. Хронични заболявания сред децата
Сред боледуващите от алергични заболявания децата (0-14 години) са 12%, сред болните от астма- 11% и от тези с хроничен бронхит- 9,5%.
Резултатите от изследването през месец март 2001 г. показват, че в сравнение с данните от 1996 г. няма съществени промени в болестността от хроничен бронхит, язва (незначително намаление), диабет и хронични кожни заболявания.
Разпространението на останалите хронични заболявания, включени във изследването през март 2001 г. е следното: артроза (7,5%), катаракта (перде на окото)-3,9%, остеопороза (1,8%) и злокачествени новообразувания- 0,8%. (Табл. 3).
Диагнозата е поставена от лекар при над 90% от лицата, страдащи от диабет, високо кръвно налягане, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, злокачествено заболяване, хроничен бронхит и емфизем, перде на окото и язва. Важна е констатацията, че 15% от болните от хипертония не се лекуват.
Случаите на мигрена и често главоболие и продължително състояние на безспокойство и депресия, които са едни от най–разпространените сред анкетираните лица, са диагностицирани при две трети от случаите. Приблизително същия е и делът на тези, които се лекуват. В останалата една трета от случаите, анкетираните имат такива симптоми и оплаквания, но заболяванията им не са диагностицирани от лекар.

4. Използване на медицински услуги
Въпросите в тази тематична област имат за цел да се оцени обръщаемостта на населението към медицинската помощ.
През месеца, предхождащ интервюто от 2001 г., 30.2% от анкетираните лица са се обърнали към личен лекар, 15.1% - към лекар-специалист, 1.8% - към лекар от звено за бърза помощ и 2.7% - към педиатър.
В 52% от случаите причина за посещението при личния лекар са заболявания, следвани от предписване на лекарства и административни процедури – 22%, профилактични прегледи – 19%, травми и наранявания –5% и други причини – 2%.
Най- честа е обръщаемостта към лекарите-специалисти по уши, нос и гърло, следвани от кардиолозите, невролози, гинеколози, офталмолози и др.
Резултатите от изследването показват, че равнището на стоматологичното здраве и здравна култура в тази област бележат влошаване в сравнение с 1996 година. Всяко второ лице (52,5%) заявява, че има липсващи заедно с корена зъби, без поставен мост или протеза. Относителният дял на тези лица се увеличава с 10 пункта в сравнение с 1996 година.
През месеца, предхождащ интервюто, 16% от анкетираните лица на възраст 5 и повече години са посетили стоматолог, 27% - преди по- малко от една година, 50% - преди повече от една година, а 7% - никога не са посещавали стоматолог. Основна причина за посещението при стоматолог е болка – в 64% от случаите.

5. Употреба на лекарства
Една трета от анкетираните лица са вземали предписани от лекар медикаменти през двуседмичния период, предхождащ изследването. Най- често приеманите медикаменти са за високо кръвно налягане – 46,3%, болкоуспокояващи (аспирин, аналгин и др.) - 33,9%, антибиотици – 24,3%, за стомашни проблеми – 12.3%, таблетки за сън – 11,5% и др.
Всяко трето лице взема непредписани от лекар медикаменти (34,0%). Най-често употребяваните непредписани лекарства са болкоуспокояващите- при 40,5% от случаите, за настинка и зачервено гърло – 24,0%, витамини и минерали – 16,6%, за стомашни проблеми – 7,4%, антибиотици-5,9% и други.

6. Физическа дълготрайна недееспособност
Физическата дълготрайна недееспособност е свързана с наличието на трайни физически увреждания или ограничения. Обикновенно тези ограничения въздействат върху ежедневния здравен и физически комфорт на хората и поради това се изучават чрез въпроси, относно евентуалните ограничения и затруднения при движение, лягане и ставане, сядане на стол, обличане и събличане, слухови и зрителни ограничения и др.
Всеки пети на възраст над 5 години е засегнат от дълготрайна физическа недееспособност. За 4 години относителният дял на хората с физически ограничения нараства от 17,7% (1996 г.) на 20,0% (2001 г.).
Жените са по- често засегнати (22,9%), отколкото мъжете (17,2%). Резултатите от изследването през 2001 г. показват, че на сто души на възраст повече от 5 години се падат 55 случая на някакво физическо ограничение от наблюдаваните видове при 45 случая през 1996 година.
През последните 4 години разпространението на физическите ограничения сред жените нараства с 2,8 пункта, а сред мъжете -с 2,4 пункта.

7. Тютюнопушене
Въпросите за тютюнопушене са зададени на лицата на 15 и повече години.
Тютюнопушенето през последните 14 години продължава интензивното си разпространение сред жените. От 16,7% през 1986 г. делът на пушачите сред жените нараства на 23,8% през 1996 г. и достига 29,8% през 2001 г. При мъжете всеки втори е пушач (49,0% през 1986 г., 49,2%-1996 г. и 51,7% през 2001 г.).
Разпространението на тютюнопушенето нараства сред всички възрастови групи, с изключение на възрастовата група 75 и повече години.
Нараства делът на пушачите сред младежите във възрастовата група 15-24 години от 38,8% през 1996 г. на 41,3%. Три четвърти от пушещите младежи пушат ежедневно.
Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години. От тях 58,5% са пушачи. Най-голямо е увеличението на пушачите сред лицата на възраст 45-64 г.- със 7,8 пункта.
Нараства интензивността на пушене сред лицата от всички възрастови групи до 64 г. Относителният дял на лицата, пушещи 20 и повече цигари на ден, е най-голям сред хората на възраст 25-44 г. -7,8%. Сред младежите този дял нараства от 1,6% (1996 г.) на 3,3% през 2001 г. (Табл. 4).

8. Употреба на алкохол
Резултатите от изследването показват, че кръгът на употребяващите алкохол се разширява сред жените. Относителният дял на употребяващите алкохол мъже за 4 години остава непроменен, но висок (81,5% за 1996 и 81,4% за 2001 г.). Делът на употребяващите алкохол сред жените рязко нараства от 49,9% през 1996 г. на 67,8% през 2001 г. Разпространението на употребата на алкохол общо сред лицата от двата пола се увеличава във всички възрастови групи, и то най-съществено сред младите хора (15-24 г.)- от 52,0% през 1996 г. на 70,0% през 2001 г. (Табл.4).
От друга страна обаче делът на анкетираните лица, употребяващи еквивалент на над 50 гр. етилов алкохол средно на ден, сред мъжете намалява от 26,5% (1996 г.) на 23,7%, а сред жените намалява 2 пъти (съответно от 2,3 на 1,2%).
Всеки тринадесети от анкетираните през 2001 г. лица (7,6%) употребява алкохол ежедневно. Предпочитаният алкохол сред тези лица е ракията, с изключение на младежите на възраст от 15 до 24 години, 36% от които пият ежедневно бира. Сред лицата, консумиращи ежедневно алкохол, 44% пият ракия, 25% - вино, 23% - бира.

9. Индекс на телесната маса
През последните четири години пълнолетните лица с наднормено тегло съществено намаляват, както сред мъжете, така и сред жените.
Въз основа на събраните данни от изследването за всяко лице на 18 и повече години е изчислен така наречения индекс на телесната маса (Body mass index). Международно е възприето стойности на ИТМ над 27 kg/m2 да се считат за индикатор за наднормено тегло. Според този измерител делът на мъжете с наднормено тегло намалява от 38,5% (1996 г.) на 32%. При жените намалението е по-голямо- от 39,5 на 30% или близо 10 пункта.
Относително най- много са хората с наднормено тегло от възрастовата група 45-64г. -41%, а най –малко - от възрастовата група 18-24г. – 8% .
Средният ръст на мъжете, изчислен въз основа на резултатите от изследването е 173,4 см, на жените-162,6 см. , а средното тегло е съответно 76,6 кг. за мъжете и 65,2 кг. за жените.

10. Физическа активност
За 4 години относителният дял на хората с ниска физическа активност нараства с 4,5 пункта - от 35,6% през 1996 г. на 40,1% през 2001 г. (Табл.5).
Намаляването на физическата активност сред мъжете е по-съществено, отколкото при жените. Намалява и физическата активност сред децата на възраст 5-14 г. и сред младежите (15-24 г.). Физическата активност нараства само сред възрастното население над 65 години.
Резултатите от изследванията показват, че намалението на физическата активност е по-силно изразено сред градското население, отколкото сред селското.

11. Очаквана продължителност на живота в добро здраве
През последното десетилетие в европейските страни при анализа на здравното състояние на населението наред с основния демографски показател “средна продължителност на живота” все по-често се използва новият показател “очаквана продължителност на живота в добро здраве”. Този нов индикатор отговаря в най- голяма степен на социалните задачи на съвременните общества- да се добавя живот към годините, а не само години към живота.
Очакваната продължителност на живота в добро здраве намалява както при мъжете, така и при жените за всички възрастови групи. При мъжете намалението е най-силно изразено за възрастовите групи 50-54г., 45-49г., 35-39г – средно с 0,9 години. При жените очакваната продължителност на живота в добро здраве намалява с една година при най – младите възрасти – 25-29г., 20-24г. и 15- 19г.

12. Здравна профилактика
Профилактичните дейности се подценяват както от населението, така и от системата на здравеопазването. Това показват резултатите от изследванията от 1996 и 2001 г. Само на 15% от населението през 1996г. е било предложено прилагането на някаква здравна профилактика. Според резултатите от изследването през март 2001 година на 16% от анкетираните е препоръчвано от медицинско лице да извършат профилактичен преглед. Сред профилактичните мерки най-често прилаганите са: ваксинация против тетанус, контролиране на телесното тегло, ваксинация против грип, друг вид ваксинации, измерване на очното налягане и др.
На една трета от населението на възраст 7 и повече години никога не е било измервано кръвното налягане.
Ниски са дяловете и на обхванатите жени над 15-годишна възраст в специфични за тях профилактични дейности. Сред този контингент само 12% са правили през последните две години профилактичен преглед на гърдите, 35% са преминали на профилактичен гинекологичен преглед, на 27% е правена някога цитонамазка и на 14% е правена някога мамография.


Резултатите от изследванията на здравното състояние на населението могат да се обобщят най-кратко по следния начин:
За последните четири години, въпреки някои положителни промени като намаление на дела на хората с наднормено тегло, на общата болестност от хронични заболявания, здравното състояние на населението като цяло остава влошено. Влошават се оценките за субективното здраве, разпространението на тютюнопушенето, употребата на алкохол, физическата дълготрайна дееспособност, стоматологичното здраве, физическата активност и очакваната продължителност на живота в добро здраве. Ако към това се добавят и високото равнище на болестност от артериална хипертония и подценената здравна профилактика, се очертава необходимостта от по-нататъшно активизиране на профилактичния подход и прилагане на превантивната здравна стратегия.

Таблица 1

Лица с влошено здраве по основни
демографски характеристики

  Относителен дял на лицата с влошено здраве
1996 2001

Общо

33,6

40,2

По пол

    

    мъже

27,8

35,9

    жени

38,8

44,4

По възрастови групи

    

    0-14

5,4

10,3

    15-24

7,3

16,1

    25-44

20,8

25,8

    45-64

50,7

59,5

    65-74

71,8

76,0

    75+

79,5

82,4

По местоживеене

    

    столица

33,3

37,4

    град

31,0

37,8

    село

38,8

45,1

По семейно положение

    

    неженени

11,2

17,3

    женени

41,4

48,7

    разведени

39,0

46,1

    овдовели

71,9

74,1


Таблица 2

Разпределение на лицата според броя
на хроничните заболявания (%)

   

Общо

 По пол По възрастови групи
Мъже Жени 0-14 15-24 25-34 35-44 45-54 55-64 65-74 75+

Без заболявания

1996*

42,5

48,0

37,6

82,6

73,5

55,7

38,6

25,2

14,2

10,1

7,4

2001**

53,6

58,7

48,6

86,3

78,3

72,1

54,5

40,1

29,8

20,4

17,4

Със заболявания

1996*

57,5

52,0

62,4

17,4

26,5

44,3

61,4

74,8

85,8

89,9

92,6

2001**

46,4

41,3

51,4

13,7

21,7

27,9

45,5

59,9

70,2

79,6

82,6

С 1 заболяване

1996*

20,9

22,7

19,3

14,1

17,7

25,1

27,3

27,1

19,9

16,7

18,7

2001**

22,7

21,9

23,5

10,8

16,2

18,6

26,6

29,5

30,3

28,0

23,6

С 2 заболявания

1996*

13,7

13,0

14,4

2,7

5,7

10,8

15,9

19,0

21,1

22,4

17,6

2001**

11,4

10,2

12,5

2,2

4,3

5,6

10,6

16,3

17,6

22,3

19,4

С 3 заболявания

1996*

8,9

7,2

10,3

0,4

1,9

5,1

8,3

11,5

16,3

17,5

18,5

2001**

6,1

5,2

7,0

0,5

0,8

2,5

5,1

7,7

11,4

11,9

17,2

С 4 и повече заболявания

1996*

14,9

9,1

18,4

0,1

0,6

1,5

4,8

7,1

10,3

11,9

15,3

2001**

6,2

4,0

8,3

0,2

0,4

1,2

3,2

6,4

10,9

17,4

22,2

* Изчисленията са на база на включените във въпросника при изследването от 1996 г. 22 хронични заболявания.
** Изчисленията са на база на включените във въпросника при изследването от 2001 г. 15 хронични заболявания.


Таблица 3

Относителен дял на лицата, страдащи
от основни хронични заболявания*

    Общо По пол По възрастови групи
Мъже Жени 0-14 15-24 25-44 45-64 65-74 75+

Високо кръвно налягане

1996

22,8

18,9

26,3

0,4

1,8

12,1

46,4

28,4

10,9

2001

21,3

18,3

24,4

0,2

1,5

13,0

44,2

27,7

13,4

Инфаркт

2001

1,8

2,3

1,2

-

0,6

4,2

41,6

37,5

16,1

Мозъчен инсулт

1996

2,0

2,5

1,6

0,0

0,3

6,5

34,6

38,6

20,0

2001

2,7

3,1

2,2

2,0

0,4

6,8

33,2

38,8

18,8

Мигрена и често главоболие

2001

13,0

7,4

18,5

1,6

7,5

31,3

37,6

14,7

7,3

Продължително състояние на безпокойство и депресия

2001

8,1

6,2

10,1

1,0

5,8

26,6

40,7

16,3

9,5

Артроза, /ревматоиден/ артрит без ревматизъм

2001

7,5

5,0

10,0

0,6

0,8

10,2

38,7

29,9

19,8

Хроничен бронхит

1996

7,6

7,0

8,2

11,8

5,8

15,9

35,5

21,5

9,5

2001

6,5

6,0

6,9

9,5

4,9

14,2

34,6

24,8

12,0

Язва

1996

7,9

9,3

6,6

0,5

3,5

25,1

44,4

19,1

7,4

2001

6,3

7,3

5,4

0,7

1,7

25,4

44,9

19,1

8,3

Алергични заболявания

2001

5,2

3,8

6,5

12,0

9,7

26,6

34,2

12,2

5,4

Катаракта

2001

3,9

3,3

4,4

0,6

0,8

6,4

25,8

33,1

33,3

Диабет

1996

3,6

2,9

4,2

0,2

1,6

6,0

42,8

35,4

14,0

2001

3,5

2,8

4,1

1,2

1,5

9,9

38,1

34,8

14,5

Астма

2001

2,7

2,4

3,0

11,0

7,9

12,6

30,3

26,0

12,2

Хронични кожни заболявания

1996

3,0

2,8

3,3

4,0

7,5

25,2

38,8

15,5

9,0

2001

2,5

2,0

3,0

6,0

7,3

27,5

37,3

11,2

10,7

Остеопороза

2001

1,8

0,8

2,8

1,8

-

8,3

41,1

27,1

21,8

Злокачествени новообразувания

2001

0,8

0,5

1,2

-

-

10,1

35,5

32,9

21,5

* Данни от изследването през 1996 г. са посочени за заболяванията, които са наблюдавани и през март 2001.


Таблица 4

Тютюнопушене и употреба на алкохол
(относителни дялове)

  Пушачи Пушещи 20 и повече цигари средно на ден Употребяващи алкохол Употребили еквивалент на над 50 гр. етилов алкохол средно на ден
1996 2001 1996 2001 1996 2001 1996 2001

Общо (лица на 15 и+ г.)

35,6

40,5

3,8

5,6

64,7

76,0

13,6

12,2

По пол

                

    мъже

49,2

51,7

6,9

9,5

81,5

81,4

26,5

23,7

    жени

23,8

29,8

1,0

1,8

49,9

67,8

2,3

1,2

По възрастови групи

                

    15-24

38,8

41,3

1,6

3,3

52,0

70,0

4,7

4,9

    25-44

56,5

58,5

5,8

7,8

76,7

78,4

16,9

15,5

    45-64

30,9

38,7

4,7

7,1

68,6

78,6

17,6

21,8

    65-74

10,5

13,9

1,2

1,0

53,9

70,7

10,1

8,3

    75+

6,8

6,4

0,8

0,8

45,6

60,3

8,9

2,2

По местоживеене

                

    столица

37,4

40,3

3,3

6,3

66,2

78,9

5,6

9,3

    град

38,7

44,6

3,9

5,6

67,2

76,6

14,2

10,8

    село

29,5

33,9

3,9

5,3

59,9

73,5

16,1

15,6



Таблица 5

Физическа активност на населението
(относителни дялове)

  Висока Средна Ниска
1996 2001 1996 2001 1996 2001

Общо (лица на 5 и повече г.)

5,2

4,0

59,2

55,9

35,6

40,1

По пол

            

    мъже

7,7

4,5

60,5

57,9

31,9

37,6

    жени

3,1

3,4

58

53,9

38,9

42,8

По възрастови групи

            

    5-14

14,8

9,4

53,1

53,1

32,1

37,6

    15-24

18,7

9,6

52,3

52,2

29,0

38,2

    25-44

2,0

3,3

61,9

54,7

36,1

42,0

    45-64

-

1,1

68,1

60,3

31,9

38,6

    65-74

-

0,9

56,6

58

43,4

41,4

    75+

-

-

36,2

51,8

63,8

48,2

По местоживеене

            

    столица

6,9

6,8

49

45,2

44,1

48

    град

6,25

4,8

56,8

52,6

37,0

42,7

    село

2,8

1,7

68,1

65,3

29,1

33,1


Таблица 6

Очаквана продължителност на живота
в добро здраве в България*

Възрастови групи Мъже Жени
Средна продължителност на живота Очаквана продължителност на живота в добро здраве Средна продължителност на живота Очаквана продължителност на живота в добро здраве
1996 2001 1996 2001 1996 2001 1996 2001

15-19

53,84

54,30

46,12

45,38

60,88

61,11

48,21

47,24

20-24

49,07

49,51

41,50

40,71

56,02

56,23

43,51

42,50

25-29

44,37

44,80

36,93

36,18

51,16

51,36

38,87

37,83

30-34

39,68

40,08

32,40

31,65

46,33

46,52

34,19

33,35

35-39

35,05

35,43

27,98

27,13

41,51

41,71

29,62

28,75

40-44

30,58

30,91

23,66

22,84

36,76

36,96

25,13

24,46

45-49

26,35

26,61

19,64

18,78

32,11

32,31

20,91

20,24

50-54

22,40

22,65

15,87

14,93

27,58

27,77

16,86

16,26

55-59

18,74

19,01

12,42

11,86

23,16

23,37

12,96

12,54

60-64

15,38

15,63

9,27

8,83

18,98

19,17

9,59

9,06

65-69

12,32

12,61

6,56

6,05

15,05

15,20

6,57

6,20

70-74

9,48

9,80

4,28

4,03

11,46

11,58

3,90

3,72

75-79

7,05

7,40

2,57

2,37

8,45

8,44

2,29

1,95

80+

5,16

5,49

1,15

1,35

5,95

5,89

1,02

0,97

* Изчисленията са направени въз основа на информация на НСИ за смъртността на населението на България към 31.12.2000 г. Недоброто здраве се определя чрез индекс, съставен по отговорите на 9 от въпросите в анкетните проучвания на здравното състояние на населението на НСИ през 1996 и 2001г. Интегралният показател "Очаквана продължителност на живота в добро здраве" е изчислен от Христо Малешков - гл. асистент в УНСС, и от д-р Маргарета Мутафова- гл. асистент в МУ- София

1 Мерджанов Чудомир "Едно компроментиращо първенство", Университетско издателство, София, 1999 г.

Обратно