ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ
НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

(РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕПРЕЗЕНТАТИВНО ИЗУЧАВАНЕ)

Съгласно програмата на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства към 1.03.2001 г. за изследване на вътрешната и външната миграция на населението бяха проведени две наблюдения:
Целта на изследването е да се установят основните социално-демографски характеристики на мигриращите вътре в страната и извън нея лица, да се определят факторите и условията, които формират миграционното поведение на населението.

ВЪТРЕШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО

1. Обхват, интензитет и направления на вътрешната миграция на населението през периода 1992 - 2001 г.
По данни от извършената 2.5-процентна извадка от преброеното към 1.03.2001 г. население се установи, че 418 хил. души през периода 4.12.1992 - 1.03.2001 г. са променили своето обичайно местоживеене. От тях близо 19 хил. (4.5%) са се преселили в различни населени места в страната, като са дошли от други държави. Фактически във вътрешномиграционните процеси през този период са участвали приблизително 399 хил. души.
Интензитетът на вътрешната миграция е 4.8% спрямо средногодишното население за периода. Този показател през периода 1986 - 1992 г. е бил 4.1%.
От всички мигрирали лица 181 хил. (45%) са мъже, а 218 хил. (53%) са жени. Интензитетът на миграцията сред жените също е по-голям - 5.2%, докато сред мъжете той е 4.5%.
Таблица 1

Брой на мигриралите лица и поселищно
направление на миграцията през периода 1992 - 2001 г.

Направление на миграцията Общо От град в град От град в село От село в град От село в село

Общо

398813

184171

111196

62390

41056

    Мъже

180712

83208

54065

28062

15377

    Жени

218101

100963

57131

34328

25679

Град

246561

184171

  

62390

  

    Мъже

111270

83208

  

28062

  

    Жени

135291

100963

  

34328

  

Село

152252

  

111196

  

41056

    Мъже

69442

  

54065

  

15377

    Жени

82810

  

57131

  

25679

Вътрешната миграция е съществен компонент в демографското развитие на страната. Тя оказва пряко влияние върху териториалното разпределение на населението и неговата концентрация по населени места. Това влияние се проявява чрез поселищното направление на миграцията. Като се отчитат крайните точки на процеса ”изселване-заселване“, се формират основните миграционни потоци: град-град, град-село, село-град и село-село.
Таблица 2

Структура на мигриралите лица по направление
на миграцията и периоди между преброяванията

(Проценти)
Направления
на миграцията		 Периоди между преброяванията
1956 - 1965 1966 - 1975 1976 - 1985 1986 - 1992 1993 - 2001

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

Град - град

16.6

30.2

38.3

42.5

46.2

Град - село

8.1

9.9

13.3

23.4

27.9

Село - град

44.7

42.7

34.3

22.0

15.6

Село - село

30.6

17.2

14.1

12.1

10.3

Продължава тенденцията на нарастване на миграцията на градското население. Над 74% от всички мигранти са излезли от градовете, като по-голямата част от тях (46%) отново са се заселили в градовете. В селата са се заселили 28% от мигрантите. По-широкият обхват на миграцията сред градското население се дължи на по-големия брой на населението, живеещо в градовете (69% от населението на страната). Независимо че мигрантите от селата имат значително по-малък относителен дял - 26%, интензитетът на миграционните процеси сред селското население продължава да бъде по-висок - 5.9%, докато за градското население този показател е 4.7%.
През наблюдавания период миграционният поток от градовете към селата надвишава близо два пъти по обхват насрещния поток от селата към градовете. За първи път миграционният поток от градовете към селата е по-голям през периода 1986 - 1992 г., когато миграционното салдо е 5 хиляди в полза на селата. Сега в резултат на вътрешната миграция селското население се е увеличило с близо 49 хил. души.
В миграционните процеси участва предимно младото население. Близо 2/3 от мигрантите се рекрутират от населението във възрастовия интервал от 10 до 39 години. Те са преобладаващата част във всички направления на миграцията, с изключение на направлението град-село. От всички мигрирали по това направление най-голям е делът на мигрантите на възраст 50 - 59 години - 22%, следван от този на 40 - 49 годишните - 16%.

2. Причини за миграцията
Промените в социалната и икономическата обстановка в страната доведоха до проявлението на нови фактори и условия, формиращи миграционното поведение на населението.
Резултатите от проведеното резпрезентативно социологическо изследване1 за вътрешната и външната миграция на населението показват, че семейните причини са в основата на миграцията за по-голямата част от мигриращите - близо 50%. По тази група причини 57% са се заселили в градовете, 35% - в селата, и 8% - в столицата. Тук основно преселванията са свързани със сключване на брак (30% от всички причини) и придружаване на родители, деца (13%).
Втората по обхват група причини за миграцията е свързана с осигуряването на трудовата заетост. Близо една четвърт (24%) от всички мигранти са напуснали своите населени места, за да си намерят работа, а 13% - за да си осигурят работа съобразно притежаваната от тях професионална квалификация. От всички, които са мигрирали с цел осигуряване на работа, 74% са отишли в градовете, 12% - в селата, и 13% - в столицата. За да постигнат съответствие между своята квалификация и трудовата си заетост, по-високо е предпочитанието на мигрантите към градовете и столицата. От тях 77% са се преселили в градовете, 18% - в столицата, и само 5% са намерили подходяща работа в селата.
Общо осигуряването на трудовата заетост е посочвано като мотив за миграция при 43% от преселванията в градовете, 17% - в селата, и 40% - в столицата.
За да си осигурят по-добри условия на живот са мигрирали 22% от населението в този възрастов интервал. От мигриралите по тази причина 68% са се насочили към градовете, 17% - към селата, и 15% - към столицата.
По-добрите условия за живот са били една от причините за 23% от преселванията в градовете, за 17% - в селата и за 23% - в столицата.
В общата структура на причините, формиращи териториалната мобилност на населението, с по-значителен обхват са: ”осигуряване на по-добро бъдеще на децата“ - 15%; ”получаване на желаното образование“ - 14%; ”осигуряване на по-високи доходи“ - 8%, и други.

3. Оценки за условията на живот в населените места
При изследване на миграционните процеси, заедно с определяне на тенденциите и размерите на фактическата (реализираната) миграция, установяването на равнището (интензитета) на потенциалната миграция е необходима оценка за тяхното бъдещо развитие. Нагласата и готовността за потенциална миграция се формират в резултат от въздействието на социалната, стопанската и природната среда в населеното място върху живота на индивида и неговата оценка доколко тя задоволява потребностите и интересите му. Несъответствието между оценките на индивида за обкръжаващата среда и неговите потребности и интереси поражда стремежа и го мотивира да потърси подходящи условия за тяхната реализация в друго населено място.
Всяко населено място притежава редица характеристики, които най-общо се свеждат до създаването на подходящи условия за: трудова дейност; материално и битово осигуряване; отглеждане и образование на децата; задоволяване на културните потребности; хигиенни и екологични условия на живот. Съвкупността от тези характеристики очертава социалния потенциал на населеното място и определя възможностите за задоволяване на потребностите на живеещото в него население.
Общата оценка за условията на живот в населените места според 43% от анкетираните е ”задоволителна“. С приблизително еднакви относителни дялове тази оценка се дава от живеещите в градовете - 44%, в селата - 42%, и в столицата - 40%. Според 31% от анкетираните условията на живот в населените места са добри. Такава оценка са посочили 41% от живеещите в столицата. В градовете и селата относителните дялове на анкетираните, които изразяват мнение, че условията са добри, са по-малки - съответно 29 и 30%.
За 19% условията на живот, които съществуват в населените места, са ”лоши“. Около 1/5 от живеещите в градовете и селата ги определят като такива. В столицата 12% от живеещите дават такава оценка. Още по-негативна е оценката на близо 6% от населението по отношение на социалния потенциал на населените места. В столицата само 3% имат такова мнение, докато за градовете и селата този относителен дял е между 6 - 7%.
Много малък е делът на хората, които определят условията на живот в населените места като ”много добри“ - малко над 2%. В столицата този относителен дял е 5%, а за останалите населени места - приблизително 2%.
Най-критично е населението спрямо населените места, в които то живее, по отношение на възможностите за осигуряване на трудовата заетост - 56% ги определят като ”лоши“ и ”много лоши“. Такава оценка около 40% от населението дава за възможностите, които осигуряват населените места за културен живот и образователна подготовка на младите хора. Най-малък е делът на тези, които дават негативни оценки по отношение на услугите от съобщенията, транспортното и търговското обслужване - от 18 до 20%.

4. Обхват и направления на потенциалната миграция
Относно бъдещото развитие на миграционните процеси най-обща представа дават обхватът и интензитетът на потенциалната миграция. Обхватът на потенциалната миграция представлява съвкупността от индивиди, които имат определена нагласа за бъдеща миграция. Готовността за бъдещо преселване се проявява в различни степени.
Данните показват, че близо 6% от анкетираната съвкупност имат окончателно решение в следващите 1 - 3 години да променят своето обичайно местоживеене. Съществува и друга група потенциални мигранти (11%), които имат намерение през близките години да отидат да живеят в друго населено място, но все още нямат окончателно решение за това. Около 3% са тези, които нямат решение за миграция и все още се колебаят относно необходимостта от едно бъдещо преселване.
Немигрантите (лицата, които нямат намерение в бъдеще да се преселват в друго населено място) са 80% от населението.
Според предпочитанията на потенциалните мигранти бъдещите миграционни потоци ще бъдат насочени предимно към градовете. Повече от една трета (35%) имат намерение да отидат да живеят в градовете, които са административни центрове на областите. Столицата е притегателен център за близо 30% от бъдещите мигранти, а към останалите градове ще се насочат 26% от тях. Селата са предпочетени само от 10% от потенциалните преселници.
Най-често мотивацията за бъдещата миграция е свързана с желанията на хората за осигуряване на по-високи доходи (47% от посочените отговори), осигуряване на работа (42%), осигуряване на по-добро бъдеще на децата (29%) и по-добри битови условия на живот (25%).
Според 1/4 от потенциалните мигранти преселването им в друго населено място в страната ще им осигури ”много по-добри условия на живот“ в сравнение с тези в населеното място, в което живеят. В ”по-добри условия на живот“ след преселването си очакват да живеят 67% от потенциалните мигранти, а 8% изразяват мнението, че условията в новото населено място ще бъдат същите.

ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Поради специфичните особености на историческото и социално-икономическото развитие на нашата страна, външната миграция винаги се е свързвала главно с емиграцията на населението. След продължилата повече от 40 години забрана за свободното придвижване на хората през границата на страната, през 1989 г. беше предизвикана огромна емиграционна вълна, която през следващите години бързо намали своя обхват. Тази вълна в началото имаше предимно политически характер и беше на етническа основа. Скоро след това емиграцията от страната започна да се определя от условия и фактори, които все повече й придават икономически характер. Решението за миграция стана определена реакция на социалната и стопанската обстановка в страната.

1. Оценка на размера и интензитета на външната миграция на населението
През годините между двете последни преброявания на населението (1992 - 2001 г.) общото му намаление възлиза на 514 хил. души, или с над 6% спрямо средногодишното население на страната за този период. Това намаление е в резултат както на естественото движение на населението, така и в резултат на външната миграция. За посочения период естественият прираст на населението е отрицателен и е в размер на 377 хил. души. Емиграцията на населението на страната за същия период е приблизително 196 хил. души2. В същото време в страната са се завърнали и преселили около 19 хил. души. При съпоставката на тези два насрещни миграционни потока салдото от външната миграция на населението се изчислява на 177 хил. души.

2. Обхват на външната потенциална миграция
Данните от проведеното социологическо изследване показват, че за около 8% от населението на възраст 15 - 60 години е ”донякъде вероятно“ и ”много вероятно“ да се преселят да живеят в друга държава. Тези свои намерения възнамеряват да осъществят още през тази година 25% от тях, а през следващите две-три години - 49%. За 26% преселването в друга страна ще бъде цел в едно по-далечно бъдеще.
Тези потенциални емигранти с определена условност могат да бъдат определени като бъдещи преселници.
Съществува и друга категория потенциални емигранти, които имат намерение и е ”много вероятно“ или ”донякъде вероятно“ да отидат да работят или да учат в чужбина за повече от една година. Почти същата е структурата на тази група емигранти при реализацията на техните намерения във времето - 26% възнамеряват да заминат още през тази година, 48% - през следващите две-три години, а 25% планират своето заминаване за по-далечно бъдеще.
Тази категория потенциални емигранти основно формират потока на външната трудова емиграция.
Разгледаните две групи мигранти представят дългосрочната външна миграция на населението. Общо тя обхваща около 15% от населението в наблюдавания възрастов интервал. За сравнение, от проведено през 1996 г. аналогично изследване обхватът на дългосрочната външна емиграция е бил близо 25%.
Краткосрочна емиграция планират да осъществят 5% от анкетираните. Според тях е ”много вероятно“ и ”донякъде вероятно“ да отидат в чужбина за няколко месеца, т. е. за време, по-малко от една година, с цел да работят или учат (специализират). Още през тази година 24% възнамеряват да осъществят заминаването си. През следващите години това ще направят 44% от тази група мигранти, а 31% - в едно по-далечно бъдеще.
Около 10% смятат, че е вероятно през тази и през следващите години да заминат в чужбина за кратко време като турист или на гости при близки и познати.
Относителният дял на тези, които смятат, че има ”много малка“ и ”няма вероятност“ да пътуват изобщо извън страната е 70%.

3. Цели на потенциалната емиграция
Определяйки конкретната цел на заминаването си в чужбина, отделните групи мигранти я свързват с решаването на различни проблеми.
За ”преселниците“ основната цел е ”да живея и работя в условията на по-висок жизнен стандарт“ - 54%. За всеки пети от тях (20%) емиграцията е свързана с решаването на собствени и на семейството им материални проблеми. Над 9% от тях заявяват: ”не желая да живея повече в България“.
По-различна е структурата на целите в групата на потенциалните трудови емигранти. За близо половината (47%) заминаването им за чужбина е свързано с решаването на материални проблеми. Условията на по-високия стандарт за живот и работа са привлекателни за 35%.
И сред двете групи емигранти получаването на желаното образование за тях или за техните деца е цел за близо 5% от тях.
Сред краткосрочните мигранти преобладаващ е делът (42%) на тези, които свързват своето пребиваване в чужбина с решаването на материални проблеми. По-високият жизнен стандарт в другите страни е привлекателен за 33%, за 5% целта е да се реализират професионално, а за 4% - образователната подготовка.
По отношение на реализацията на поставените цели по време на пребиваването си в чужбина оптимизмът е най-голям сред ”потенциалните преселници“. Три четвърти (74%) са сигурни, че ”там“ те ще осъществят своите цели. Около 20% в настоящия момент нямат представа и само 5% изразяват сериозни съмнения относно постигането на желаната цел. При ”трудовите мигранти“ 63% считат, че ще осъществят своите намерения, а 27% нямат представа. Тук е по-голям делът на несигурните, че ще постигнат по време на пребиваването си в чужбина своите цели - 9%. Краткосрочните мигранти изразяват малко по-слаба увереност по отношение на реализацията на целите - 60% са убедени, 30% нямат представа и 10% не са сигурни.
Общо и сред трите категории мигранти се показва една твърде широка по обхват увереност, че след миграцията в другите страни ще се осъществят техните намерения и цели.
Независимо че всички потенциални емигранти имат определени цели за осъществяване чрез външната си миграция, една значителна част от тях все още не са наясно как икономически биха я осъществили. За бъдещата си заетост и действия в чужбина нямат никаква представа 39% от краткосрочните мигранти и 42% от дългосрочните мигранти.
От ”преселниците“ най-голям е делът на тези, които възнамеряват да се занимават със занаяти - 12%. Хотилиерството и търговията ще осигуряват икономическата активност на 7% от преселниците, а 6% ще продължат своето образование. По време на своето пребиваване в чужбина 15% от ”трудовите мигранти“ също разчитат да се занимават с различни занаяти. Към селскостопанска дейност са се ориентирали 9%, а 5% ще работят в областта на търговията и хотилиерството. И тук 6% възнамеряват да използват престоя си в чужбина, за да продължат образованието си и да подобрят своята квалификация. Краткосрочните мигранти също предпочитат да се занимават със занаяти - 14%. Със селскостопанска работа ще бъдат заети 9%, а с търговия и хотилиерство - 7%. Промишлените дейности ще осигуряват трудовата заетост на 5% от всички категории мигранти.

4. Направления на потенциалната външна миграция
През последните няколко години някои държави трайно се очертават като дестинация на българската емиграция. Най-голямата част от българската емиграция се насочва към Германия - 23%. Близо една пета (19%) от потока на емиграцията е насочен към САЩ. Към останалите страни относителният дял на потенциалните емигранти, които ги определят като страни на емиграцията, е значително по-малък: Гърция - 8%, Испания - 8%, Великобритания - 6%, Италия - 6%, Канада 5%, Франция - 4%, и други.
Сред отделните категории потенциални емигранти има различни предпочитания спрямо страната, в която желаят да емигрират. За тези, които искат да се преселят да живеят в друга държава (преселниците), най-предпочитани са САЩ (25%); Германия (20%); Испания, Канада и Великобритания - около 6 - 7%. Когато миграцията е свързана предимно с осъществяване на трудова дейност (независимо от продължителността), най-предпочитаната страна е Германия - 25%. Да отидат да работят в САЩ имат намерение 15% от трудовите и от краткосрочните мигранти. Следващи страни, в които емигрантите смятат, че могат да отидат да работят и да решават материални проблеми, са Гърция (11%), Испания (9%), Великобритания (8%), Италия (5%) и други.
Самостоятелно смятат да осъществят емигрирането си 25%, 22% - по линия на фирми и организации, имащи договори; 12% - като използват покани от роднини и приятели; 10% - като кандидатстват за ”зелена карта“ и лотарии. На сключване на индивидуален трудов договор и помощ на туристически агенции разчитат 9%.

5. Демографски характеристики на потенциалните емигранти
Основната част от бъдещите емигранти ще се рекрутира от населението на възраст 20 - 39 години. Желанието за преселване е по-често срещано сред 20 - 29 - годишните (37%), докато относителният дял на емигрантите от тази категория е 15% за 40 - 49 - годишните и 8% за хората над 50 години. По-малък е делът на младите (20 - 29 г.) сред трудовите и краткосрочните мигранти - съответно 35 и 30%. При тези категории мигранти обхватът на външната миграция се разширява сред по-възрастните - 19 - 22% за 40 - 49 - годишните, и 8 - 10% за тези над 50 години.
Мъжете са преобладаващата част от емиграционния поток. От желаещите да се преселят 57% са мъже, а 43% - жени. Много по-голям е относителният дял на мъжете в групата на трудовите мигранти - 65%, а от краткосрочните мигранти те съставляват 60%.
От всички мигранти 18% имат висше образование, среднистите съставляват 56% и под средно образование са 26%. Най-голям е относителният дял на висшистите в групата на краткосрочните мигранти - 21%, а най-малък - сред трудовите мигранти (14%). Потенциалните емигранти със средно образования са около 55% във всички групи мигранти. С по-ниско от средно образование са лицата в групата на трудовите мигранти - 28%, докато в останалите две групи техният относителен дял е 24%.
Етническата структура на емигрантите в голяма степен съответства на етническата структура на населението в страната. Съставът на емиграцията от страната ще включва: българи - 80%; турци - 12%; роми - 6%, други - 2%. Сред тези, които желаят да се преселят да живеят в друга страна, 81% са българи, 13% са турци и 2% са роми. Трудовата емиграция ще се формира от: 77% българи, 12% турци и 8% роми. За краткосрочната миграция тези относителни дялове са съответно: 83% българи, 10% турци и 4% роми. От данните може да се резюмира, че преселванията преобладават сред турците; ромите предпочитат трудовата емиграция; а българите - краткосрочната емиграция.
От потенциалните емигранти 60% живеят в градовете, 28% - в селата, и 12% - в столицата.

1 Изследването е реализирано върху извадка от 25 хил. души и обхваща населението на възраст 15 - 60 години.
2 По данни от извършената обработка на 2.5-процентната извадка от преброеното население към 1.03.2001 година. Направените изчисления са съпроводени с определени стохастични грешки и подлежат на промяна след окончателната обработка на данните от преброяването.

Обратно