СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Непосредствено след Освобождението на България структурата на населението по вероизповедание придобива изключителна важност, за да се формира политиката на младата българска държава към различните групи от населението, изповядващи една или друга религия. При всички преброявания на населението през периода 1887-1934 г. в програмата на наблюдение е включван признакът вероизповедание.
Събраната информация за вероизповеданието на преброяваните лица през 1887 и 1893 г. показва, че основната вяра е била източноправославната, която е изповядвана от по-голямата част от населението на Княжеството. Картина за разпределението на цялото население по вероизповедание в края на ХІХ и началото на ХХ век ни дава следната таблица.

Население по вероизповедание и години на преброявания

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

1887

1893

1900

1887

1893

1900

Брой

Структура - %

Православни

2 424 371

2 606 786

3 019 999

76.86

78.74

80.66

Мохамедани

676 215

643 258

643 300

21.44

19.43

17.18

Израилтяни

24 352

28 307

33 663

0.77

0.86

0.90

Католици

18 505

22 617

28 569

0.59

0.68

0.76

Протестанти

1 358

2 384

4 524

0.04

0.07

0.12

Армено-Григориянци

5 839

6 643

13 809

0.19

0.20

0.37

Други

1 461

-

326

0.04

-

0.01

Непоказани

2 274

718

93

0.07

0.02

0.0

Общо за Княжеството

3 154 375

3 310 713

3 744 283

100.0

100.0

100.0

Както се вижда от представените резултати още от самото начало на въпроса за вероизповеданието е придадено голямо значение.
При преброяването, проведено в края на 1910 г. във всяка лична карта е трябвало да бъде означено каква вяра (религия) изповядва лицето, за което се отнася картата. Отговорът е трябвало да бъде ясно и точно означен. Думите “християнин” или “православен” са се считали за недостатъчни. Агент-преброителите е трябвало да изискват при такъв случай лицето да обясни дали е католик, протестант или източно-православен и да поправи отговора. По този начин са установени сферите на влияние на източноправославната, католическата и протестантската религия.
Тези пълномощия на преброителите са били нарушение на принципа на самоопределение, използван при всички преброявания и в същото време показват, че държавата е направила опит да контролира процеса на формиране на религиозната структура на населението.
При преброяванията през 1920 и 1926 г. също е включен въпрос за вероизповеданието като въпросът през 1926 г. е формулиран по следния начин: “Каква вяра изповядвате или на каква църква или религиозна секта сте последовател?”.
Специфичното при преброяването през 1934 г. е, че въпросът за вероизповеданието се определя от гледище на религиозните обреди: източноправославни, католически, протестантски, мохамедански, израелтянски и пр. Ако лицето е било последовател на някоя църква или религиозна секта е трябвало да покаже на коя именно: либерална, вселенска, униатска, адвентистка, окултистко-дъновистка, староверска и пр. За малките деца се е искало да се покаже онова вероизповедание, в което ще бъдат възпитавани.
През 1946 г. преброяването е проведено по програмата на предишното през 1934 г. При обработката на резултатите всички лица, посочили католическо или протестантско вероизповедание са отнесени към групата “друго и непоказано”, която от 1 802 души през 1934 г. се увеличава на 79 604.
През периода 1956-1985 г. в съответствие с господстващата тогава идеология и схващането, че българският народ е антирелигиозен и атеистичен по характер, признакът “вероизповедание” не е включван в програмата на наблюдение. Като мотив за изключване на въпроса за вероизповеданието е използван и доводът за невъзможността да се получи вярна структура на населението по този признак, поради страха на хората по различни съображения да покажат истинската си принадлежност към една или друга религия. Този страх е бил основателен както от страна на населението, така от страна на органите на статистиката.
При последните две преброявания в България (1992 и 2001 г.) въпросът за вероизповеданието заедно с етническата група и майчиния език отново бе включен в програмите на наблюдение. Основната причина е, че както е посочено и в международните препоръки подготвени от Статистическия отдел на ООН, въпросът за вероизповеданието подпомага в голяма степен установяването на етническия състав на населението. По данни на ООН 75 страни при преброяванията проведени около 1970 г и 69 при преброяванията през 1980 г. са включили такъв въпрос в програмите.
В съвместните препоръки на Евростат и Статистическия отдел на ООН за преброяванията около 2000 г. се посочва, че при събиране на данни за вероизповеданието може да бъде използвана комбинация от два въпроса. Първият се отнася за официална принадлежност на лицето към църква или религиозна общност. Вторият е за религиозно вярване и участие на лицето в живота на църквата или религиозната общност. В случай, че се използва само един въпрос то се препоръчва това да бъде първият.
Съгласно Инструкцията за попълване на преброителните карти на НСИ вероизповеданието се разглежда като “исторически обусловена принадлежност на лицето или на неговите родители или предците му към дадена група с определени религиозни възгледи”.
Новият момент през 2001 г., който трябва да се подчертае, е доброволният характер на отговорите на въпросите за етническата група, майчиния език и вероизповеданието, за разлика от всички предишни преброявания, когато отговорите са били задължителни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България, лицата ако желаят могат и да не отговорят.
Каква е структурата на населението в България по вероизповедание и какви промени са настъпили през ХХ век в нея е показано на следващата таблица.

Население по вероизповедание и години на преброявания

Вероизповедание

1910

1920

1926

1934

1946

1992

2001

 

Брой

Общо

4 337 513

4 846 971

5 478 741

6 077 939

7 029 349

8 487 317

7 928 901

Източно-православно

3 643 918

4 062 097

4 569 074

5 128 890

5 967 992

7 274 592

6 552 751

Мюсюлманско

602 078

690 734

789 296

821 298

938 418

1 110 295

966 978

Католическо

32 150

34 072

40 347

45 704

-

53 074

43 811

Протестантско

6 335

5 617

6 735

8 371

-

21 878

42 308

Юдейско

40 067

43 232

46 431

48 398

43 335

2 580

653

Армено-грегорианско

12 259

10 848

25 402

23 476

-

9 672

6 500

Друго и непоказано

706

371

1 456

1 802

79 604

15 226

7 784

Не се самоопределя

-

-

-

-

-

-

308 116

 

Структура - %

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

Източно-православно

84.0

83.8

83.4

84.4

84.9

85.7

82.6

Мюсюлманско

13.9

14.3

14.4

13.5

13.3

13.1

12.2

Католическо

0.7

0.7

0.7

0.8

-

0.6

0.6

Протестантско

0.1

0.1

0.1

0.1

-

0.3

0.5

Юдейско

0.9

0.9

0.8

0.8

0.6

0.0

0.0

Армено-грегорианско

0.3

0.2

0.5

0.4

-

0.1

0.1

Друго и непоказано

0.0

0.0

0.0

0.0

1.1

0.2

0.1

Не се самоопределя

-

-

-

-

-

-

3.9

Източно-православното християнство е доминиращо в България и обхваща 6 552 751 души, или 82.6% от населението на страната. През целия стогодишен период делът на лицата принадлежащи към източно-православното християнство варира в тесни граници - между 80.7% през 1900 г. и 85.7% през 1992 г. Този факт е в основата на чл. 13, ал. 3 от последната Конституцията на Република България от 1991 г., според който православното изповедание е традиционно в страната.
Към 1.03.2001 г. на второ място, но с много по-малък размер, е населението с мюсюлманско вероизповедание – 966 978 души, или 12.2%. Делът на лицата, обявили, че принадлежат към това вероизповедание е бил най-висок в началото на ХХ век, когато 17.2% от цялото население на България са принадлежали към него. С увеличаване на общия брой на населението в страната делът на мюсюлманите започва да намалява, за да достигне най-ниското си равнище през 2001 г. За последните 8 години броят на мюсюлманите е намалял със 143 317 души, или 12.9%. Намаление се установява както при лицата самоопределили се като сунити (с 112 801 души, или с 11.0%), така и при лицата – самоопределили се като шиити (с 30 516 или с 36.5%).
На трето място през 2001 г. по численост са лицата, принадлежащи към католицизма. Към момента на преброяването за католици са се обявили 43 811 души, или 0.6%. Техният брой е бил с около 10 хил. души по-голям през 1992 г., а през целия ХХ век броят им се намира между 32 и 53 хил. души
За разлика от католиците, които намаляват през последните 8 години, броят на лицата, които се самоопределят като протестанти се увеличава. Техният брой в началото на миналия век е бил само 4 524 души, или 0.1%. Той почти се удвоява през 1934 г. - 8 371 души, но делът им остава същият – 0.1%. В края на 1992 г. 21 878 лица (0.3%) са декларирали, че са протестанти по вяра. През последните 8 години броят им се удвоява (42 308 души) и може да се твърди, че в началото на ХХІ век протестантите в България са колкото и католиците.
Броят на лицата, принадлежащи към армено-грегорианското вероизповедание се намира в зависимост от броя на лицата, самоопределили се като арменци. В началото на новия век към това вероизповедание се отнасят 6 500 лица, 6 350, от които са арменци. В същото време обаче 3 821 арменци са посочили, че принадлежат към източно-православното вероизповедание. Най-висок е бил делът на лицата от това вероизповедание през 1926 г. – 0.5%.
През първата половина на миналото столетие непосредствено след лицата, принадлежащи към източното православие и исляма са се нареждали лицата изповядващи юдейско вероизповедание. Техният брой и относителният им дял е в зависимост от броя на лицата, принадлежащи към еврейската етническа група. След изселването на една голяма част от българските евреи след 1946 г., закономерно техният брой и дял стават минимални. Към 1.03.2001 г. от общо 1 363 лица, принадлежащи към еврейската общност само 573 са посочили, че принадлежат към юдейското вероизповедание. В сравнение с 1992 г., броят на юдеите е намалял близо 4 пъти – от 2 580 души на 653.
В България съществуват и съвсем малки общности от лица, принадлежащи към други вероизповедания: дъновисти (бяло братство) – 1 243 души (срещу 315 през 1992 г.); будисти – 1 042 души, кришна – 533 души; бахайци – 105, лютерани – 23.
За разлика от въпросите за етническата група и майчиния език, при които броят и делът на лицата, които не са се самоопределили и не са посочили отговори, са минимални (1.1 и 0.9%), на въпроса за вероизповеданието не са се самоопределили 283 309 лица и 24 807 не са посочили никакъв отговор или техният общ брой е 308 116 лица (3.9% от цялото население). От комбинираното разглеждане на вероизповеданието и етническата група се установява, че 151 008 лица (53.3%), които не са се самоопределили по признака вероизповедание принадлежат към българската етническа общност, 59 669 (21.1%) са роми, 23 146 (8.2%) са турци, а 45 799 лица не са се самоопределили и по двата признака. Прави впечатление много по-големият относителен дял на ромите (16.1%), които не са отговорили на въпроса за вероизповеданието, в сравнение с българите (2.3%) и турците (3.1%).
При комбинираното разглеждане на вероизповеданието и етническата група се установява, че 131 531 лица от българската етническа общност изповядват исляма или приблизително 2.0% от българската етническа група са с мюсюлманско вероизповедание. Обратно, 10 052 души, или 1.3% от принадлежащите към турската етническа група, са християни (5 425 – източноправославни, 2561 – католици и 2 066 – протестанти). Що се отнася до ромската етническа група, преобладаващата част (180 326, или 48.6%) са с източно-православно вероизповедание, а малко повече от една четвърт (27.9%) са с мюсюлманско. Нещо, което специално трябва да се подчертае, е, че повече от половината от протестантите в България (24 651 души) са от ромски произход. Фактически цялото увеличение на лицата, самоопределили се като протестанти през последните 8 години се дължи на увеличението на техния брой сред ромите.
От разпределението на лицата от отделните вероизповедания по области се установява, че източноправославното християнство силно преобладава в областите: Перник - 97.5%; Видин - 96.1%; София (столица) и София - по 95.9%; Кюстендил - 95.1%; Враца - 94.4%; Монтана - 92.3% и Габрово - 91.1%. В 7 от тези области (без Монтана) над девет десети от населението е от българската етническа общност. По-висок от средния за страната е и делът на източно-православното население в още 7 области. Това, което прави впечатление е, че през 2001 г. делът на българското население е намалял във всичките 28 области в сравнение с 1992 г. Най-голямо е намалението в Смолян (минус 14.8 пункта), Ямбол (минус 8.0 пункта), Сливен (минус 7.1 пункта), и Монтана (минус 6.9 пункта).
Лицата, самоопределили се като българи, са преобладаващото мнозинство в 217 от общо 262-те общини в страната. С източно-православно население, което надхвърля 90.0% са общо 120 общини, а броят на общините, в които практически може да се приеме, че живее само източно-православно население (относителният му дял е над 99.0%) е 14. Те са: Чавдар (99.6%), Георги Дамяново (99.6%) Ново село (99.6%), Белово (99.5%), Невестино (99.4%), Сапарева баня (99.4%), Бойница (99.3%), Бобошево (99.2%), Трекляно (99.2%), Годеч (99.2%) и др. Общото между тях е, че във всички практически живее само българско население.
През периода 1993-2001 г. нарастване на лицата, принадлежащи към мюсюлманското вероизповедание като абсолютен брой се установява само в 2 области - Пловдив (с 2 796 лица) и София (с 508 лица). В същото време относителният дял на лицата от турския етнос се е увеличил в 8 области, а в 3 е запазил равнището си от 1992 г. За разлика от лицата от турския етнос, при които се установява специфично географско разпределение, при лицата, принадлежащи към исляма се установява по-широко териториално разположение. Това население освен в традиционните области с турско население живее и в области, в които живеят българи-мохамедани и роми. Сред всички области най-силно се откроява Кърджали, в която живеят общо 114 217 мюсюлмани, или 69.6% от цялото население на областта. Но в сравнение с 1992 г. относителният им дял е спаднал с 6.0 пункта. На второ място по численост на мюсюлманското население е област Разград, в която живеят 81 835 лица от това вероизповедание (53.7%). По нататък следват областите: Шумен – 72 544, Бургас – 64 568, Пловдив – 62 595, Благоевград - 62 431, Търговище - 58 838, Смолян 58 758, Силистра - 54 174. В тези 9 области живее приблизително две трети от населението, принадлежащо към мюсюлманското вероизповедание. Обратно, в областите Видин, Кюстендил, Монтана и Перник общо живеят 831 мюсюлмани.
През последните 8 години относителният дял на лицата, принадлежащи към исляма преобладават в общо 43 общини от всичките 262. Към групата на тези общини спадат всичките 7 общини от област Кърджали, 6 от 7-те общини на област Разград. (изключението е община Разград) и 5 от 10-те общини на област Шумен. С относителен дял на мюсюлманското население, надхвърлящ границите на 90.0% рязко се откроява община Черноочене (обл. Кърджали) - 96.8%. За сравнение ще посочим, че това е общината с най-висок относителен дял на турското население сред всички общини в България. На второ място е община Венец (обл. Шумен) - с 91.0% турско население и. 95.9% - мюсюлманско. Над 90.0% мюсюлманско е населението и в общини Сатовча - 91.3%, Руен - 90.9% и Каолиново - 90.0%.
Резултатите от преброяването показват, че мюсюлманите-шиити обитават главно Североизточна България. С най-висок относителен дял на такова население са общините: Кайнарджа - 51.5%, Котел - 16.2%, Дулово - 11.6% и Кубрат - 11.3%.
Броят на католиците е минимален в област Перник (92 души) и Кюстендил (76 души). Над половината от тази група население е съсредоточена в област Пловдив - 23 122 души, които представляват 3.2% от цялото население на областта. На второ място е Плевен - 7 065 души (2.3%), а на трето - област Велико Търново. Специфичното за католиците е тяхното масирано присъствие в няколко общини: Раковски, Белене, Калояново, Левски, Свищов, Хисаря и Бяла Слатина. Общо в тези общини живеят 30 255 католици, или 69.1%. За безспорна столица на католицизма в България може да се приеме община Раковски, в която 56,4% са католици.
За разлика от католиците, протестантите са разпръснати по цялата територия. Като относителен дял те са най-много в областите Сливен (5 071 души, или 2.3%), Монтана (2.0%) и Ямбол (1.8%). От разпределението им по общини са потвърждава процесът на приобщаване на една част от ромското население в България към това вероизповедание. Общините, в които делът на ромския етнос е сравнително висок (Лом, Мъглиж, Върбица, Перущица, Котел, Сливен, Ихтиман, Гурково и др.) са и сред общините с най-висок относителен дял на протестантско население. За пример могат да се посочат Перущица - с 8.0% протестанти, Лом - 6.6%, Върбица - 4.5%, Котел - 4.2%.
В заключение може да се обобщи, че степента, в която са защитени човешките права и в частност, правото на свободен избор и практикуване на религия са показателни за действителната готовност на обществото за приемане на предизвикателствата на времето, в което живеем. След смяната на режима в България през 1989 година, нашата страна ратифицира редица международни правни актове с цел даването на възможност на различните вероизповедания и религиозни общности да развиват легално дейност в Р. България. Основни в тази насока са Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – ДВ. Бр. 80 от 02.10.1992 г. и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства – ДВ. Бр. 78 – 03.09.1999 г. Този вид свободи са особена категория свободи, които са свързани с духовната и интелектуалната същност на човешката личност. Българският законодател се съобразява с тези свободи и не ги подлага на ограничения.

Обратно