ИЗУЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА ПО ПРОГРАМАТА
НА ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 ГОДИНА^*

Накратко за изследването

Предмет на изследването, в най-общ план, са проблемите на раждаемостта и репродуктивното поведение на населението в България в настоящия момент.

Целта на изследването е да се подпомогнат органите за социално управление с актуална информация, необходима за провеждането на адекватна политика. Заедно с това богатата информация от изследването ще даде възможност и за продължаването на научно-изследователската работа по редица важни демографски, социологически, социално-психологически, етични и други проблеми, които си имат своя вътрешна логика на развитие и изключително сложни взаимовръзки – дейност, която не бива да бъде пренебрегвана независимо от икономическите условия в страната.

Обект на изследването, за разлика от изследванията на раждаемостта при преброяванията от 1975 и 1985 г., когато се наблюдаваха само жените, е населението и от двата пола – жените от 15 до 49 и мъжете от 15 до 59 навършени години на територията на цялата страна, които са преброени като постоянно налично население.

Самото наблюдение, т. е. набирането на първичната информация с карта Р, се осъществи чрез самонаблюдение. Само в случаите, когато лицето се е затруднило да попълни анкетната карта, му е оказвана помощ от страна на преброителя.

Програмата на репрезентативното изследване на раждаемостта съдържа следните групи проблеми: демографски и социални характеристики; репродуктивни идеали, нагласи, намерения; ценностни ориентации; задоволеност от някои основни материални и духовни потребности; намерения и бъдещи планове и очаквания – личностни, семейни, родителски.

Изследването се извърши върху извадка от населението, което е обект на изследването, и обхвана 12 215 лица. При определяне модела на извадката трябваше да се съобразим главно с организацията на преброяването. Приехме модела на двустепенната гнездова извадка, при който на първата степен се избират преброителни участъци, а на втората степен – жилища. В избраните жилища се анкетираха всички лица, които са обект на изследването.

Чрез така планираната извадка сравнително малки относителни дялове в подсъвкупностите се оценяват с достатъчно малки стохастични грешки. За р = 0.05 размерът на относителната максимална грешка (

_р%) не надхвърля 15 - 20% при 95-процентна гаранционна вероятност.

Репродуктивни идеали и нагласи

За репродуктивните идеали и нагласи на съвременниците ни може да се съдим по отговорите на въпроса „Колко деца според Вас трябва да има съвременното българско семейство?“ Те в известен план показват формиралата се в съзнанието им социална норма за броя на децата, която е оказвала и ще оказва влияние върху репродуктивното поведение.

Резултатите от изследването показват, че в съзнанието на днешните българи приоритет продължава да има двудетният модел като репродуктивен идеал – 61.5% от анкетираните са посочили, че семейството трябва да има две деца.

Според една пета (19.8%) е най-добре е семейството да има едно дете, а според 14.2% - три или повече деца. Според 3.2% от съвременниците ни най-добре е семейството да няма деца.

Фиг. 1.1. Отговори на въпроса: „Колко деца трябва да има съвременното българско семейство?“

Десет години по-рано картината е доста по-различна. При изследването на проблемите на българското семейство е установено, че двудетният модел е бил репродуктивен идеал на 70.1% от хората, т. е. на значително по-голям дял от тях, а за едно дете в семейството са били 11.0%, което е значително по-малко отколкото сега. По-голям тогава е бил и делът на застъпниците на многодетния тип семейство – 17.4%, а два пъти по-малък (1.5%) - на изразилите мнение, че съвременното българско семейство не трябва да има деца.

Репродуктивните идеали на населението, живеещо в различните типове населени места, са сравнително слабо изразени. Интерес представлява обаче фактът, че живеещите в селата и в столицата са с почти идентични нагласи. Също с почти идентични нагласи са живеещите в областните и другите градове. Различията, макар и не много силно изразени, се наблюдават именно между тези две групи. Така привърженици на еднодетния модел са 19.2% от живеещите в столицата и 17.8% от живеещите в селата. Сред живеещите в областните градове те са 22.0% и сред живеещите в другите градове - 20.2%. Многодетният модел на семейството е социална норма на 16.8% от столичани и на 16.1% от живеещите в селата. В областните и другите градове те са по-малко – съответно 12.7 и 13.9%. Най-застъпената сред нашето население социална норма – двудетният модел – в различните типове населени места е посочена от приблизително еднакъв относителен дял лица (малко над 60%).

По-значителни различия в репродуктивните идеали се наблюдават в зависимост от етническата принадлежност. Българите са преобладаващото население у нас, поради което техните репродуктивни нагласи естествено са много близки до средните за страната – 63.0% са изразили предпочитание към двудетния модел семейство, една пета (20.8%) са за едно дете, а за три или повече деца са 12.8%. Турците са с много близки до тези на българите репродуктивни нагласи. Все пак те малко по-рядко изразяват предпочитание към еднодетния модел и малко по-често – към многодетния модел (съответно 19.9 и 15.9%). Ромското население по-рядко отколкото българите и турците изразява предпочитание към двудетния и особено към еднодетния модел семейство (съответно 54.0 и 11.5%) и значително по-често са за семейство с три или повече деца (32.6%). Съвкупността на останалите етнически групи, обединени в групата „други“, е близка, или почти еднаква, по отношение на репродуктивните си нагласи със съвкупността на българите и турците. Все пак при тях делът на привържениците на многодетния модел на семейство като репродуктивен идеал е малко по-висок отколкото сред българското и турското население и се нарежда веднага след този на ромите.

Личните предпочитания за броя на децата в семейството слабо се различават от този „абстрактен модел“. Това се вижда от разпределението на анкетираните според отговорите им на въпроса „Колко деца желаете общо да имате през живота си?“– 60.7% желаят да имат две деца, 15.3% желаят едно дете и 16.3% - три или повече деца. Не желаят да имат деца 1.8%. Останалите (5.9%) все още не са решили.

Всичко това вече означава, че двудетният модел като социална норма за броя на децата в семейството започва сериозно да бъде изместван от еднодетния.

Тази информация сама по себе си е много важна, тъй като изследванията показват, че репродуктивният идеал е „таванът“, който практически не се надхвърля, но който може и да не бъде достигнат при липсата на определени условия, които са различни за различните категории население. Нашият „таван“ систематично се снижава. Да видим сега доколко се реализира.

Реализация на репродуктивните идеали и нагласи

Да вземем резултатите само за анкетираните лица на възраст 45 - 59 г., тъй като при тях практически възпроизводството, т. е. реализирането на репродуктивните идеали и нагласи, практически вече е приключило, и да ги съпоставим.

Репродуктивни идеали и нагласи и
фактически брой деца в семейството
(възрастова група 45 - 59 години)

Брой деца	Въпрос № 2: „По ваше мнение колко деца трябва да има съвременното българско семейство?“	Въпрос № 3: „Колко деца желаете общо да имате през живота си?“	Въпрос № 26: „Колко живородени деца сте имали досега?“
Общо	100.0	100.0	100.0
Нито едно	4.0	3.1	7.7
Едно	17.8	13.4	19.0
Две	63.1	64.6	59.8
Три	12.5	13.1	9.1
Четири и +	2.6	4.3	4.4
Не знае	.	1.5	.

Можем веднага да посочим най-важните статистически факти:

Много повече лица остават без деца отколкото са предпочитащите модела на семейството без деца и нежелаещите да имат деца.
Значително по-голям е делът на лицата с едно дете отколкото на тези, чиято представа за идеала на българското семейство е еднодетното. Още по-голямо е разминаването по отношение на личните желания - 13.4% са желаели да имат едно дете, а с едно дете са 19.0%.
Идеалът на двудетното семейство освен че с времето губи привърженици, не може и да се реализира - 64.6% са желаели да имат две деца, а с две деца са 59.8%.
Другият губещ позиции модел - за три или повече деца, също не се реализира - 17.4% са искали три или повече деца, а само 13.5% имат толкова.

Причини, поради които желаният брой деца често не се достига

Разработката на информацията за причините, за да нямат дете или още едно дете, по основни социални и демографски признаци е много важна. Ще разгледаме един от най-важните аспекти на този сериозен проблем, а именно в зависимост от броя на фактически родените деца. Резултатите са изключително интересни.

Анкетираните лица, които нямат деца, най-често са посочили като основна причина обстоятелството, че нямат партньор – 44.9%. Само според 4.2% това е „идеалната“ големина на семейството, т. е. това е и техен абстрактен модел, и техен личен репродуктивен идеал. Внимание заслужава фактът, че близо една четвърт посочват като най-важни причини да нямат нито едно дете „безработица или други икономически проблеми“ (12.0%) и „отглеждането на дете ще струва скъпо на семейството ми“ (11.3%).
Лицата с едно дете не раждат второто си дете най-често по посочените по-горе две причини – 25.5% смятат, че „отглеждането на още едно дете ще струва скъпо на семейството“, а за 20.9% причината е „безработица или други икономически проблеми“. И това са близо половината от лицата с едно дете. „Идеалната големина на семейството“, т. е. репродуктивният идеал е достигнат само от 8% от тях.
При лицата с две деца вече като основна причина, за да не родят още едно дете, най-голям е делът на „достигналите идеалната големина на семейството“ – 31.4%. Поради „безработица или други икономически причини“ няма да родят трето дете 10.4%, а поради това, че „ отглеждането на още едно дете ще струва скъпо на семейството“ – 18.3%.
Ще спрем дотук и ще обобщим. Поради безработица, други икономически причини и недостиг на средства се отлага раждането или изобщо отпадат от репродуктивните намерения на родителите:

23.3% от желаните първи деца;

46.4% от желаните втори деца;

31.3% от желаните трети деца.

Недоброто материално състояние на семействата у нас е неоспорим факт. На въпроса „Как ще оцените Вашето (на вашето семейство) материално състояние понастоящем?“ анкетираните лица са отговорили така:

	%
Много добро	1.5
Добро	19.7
Задоволително	53.9
Много лошо	24.9

Една четвърт с „много лошо“ материално състояние е много висок дял. Приблизително толкова, т. е. малко по-нисък, е този дял сред лицата без деца, с едно дете и с две деца и е много висок сред лицата с три деца (40.5%) и с четири или повече деца (57.7%).

Само 6.9% от анкетираните лица са отговорили, че винаги имат достатъчно доходи, за да покрият най-важните разходи на домакинството, като с увеличаване броя на децата този дял намалява – от 8.4% сред лицата без деца до 2.1% сред многодетните родители.

За извънбрачната раждаемост

Този проблем е сложен, динамичен и не може да бъде изчерпан в рамките на това представяне на изследването. Ще обърнем внимание само на няколко важни момента:

Относителният дял на извънбрачните деца бързо и систематично нараства. Докато през осемдесетте години у нас всяко десето дете е било извънбрачно, то днес извънбрачно е всяко трето дете.
Част от извънбрачните деца обаче не са в истинския смисъл извънбрачни. Те са деца на т. нар. „свободни съюзи“ – семейни двойки, които живеят заедно и съответно раждат и отглеждат децата си в нормална семейна атмосфера. При раждането им обаче децата са регистрирани като извънбрачни, тъй като майката и бащата нямат граждански брак. Това обстоятелство необосновано завишава както броя на извънбрачните деца, така и равнището на извънбрачната раждаемост.
По данни от изследването 13.1% от лицата живеят в такъв тип съюзи – като семейство без оформен граждански брак.

Децата и родителството в съзнанието на днешните българи

На въпроса „По Ваше мнение защо хората създават на тоя свят деца?“ анкетираните са отговорили така:

	%
За да дадат смисъл на живота си	66.5
Защото това се очаква от тях	3.7
Да си осигурят някой, който да ги гледа на стари години	7.9
Да направят брака си по-стабилен	4.3
Да се радват на децата си, когато те растат	11.5
Без някаква планирана причина	5.3

Според две трети от анкетираните лица хората създават деца, за да осмислят живота си. Според всеки десети анкетиран децата идват заради радостта, която те внасят в семейството, а според 5.3% децата се раждат „без някаква планирана причина“. Останалата част (около 16%) свързват създаването на деца с някаква прагматична причина – стабилност на брака, дълг към обществото или за да има кой да се грижи за тях, когато остареят. Жените и младите хора малко по-често отколкото мъжете и възрастните възприемат родителството като дълбока личностна потребност от пълноценна реализация, от осмисляне на съществуването и като неразривно свързано със стремежа им към радост и щастие. Обратно, мъжете и по-възрастните поколения по-често отколкото жените и младите свързват създаването на деца с прагматична мотивация.

Веднага прави впечатление, че съвременниците ни имат много високи очаквания по отношение на децата и родителството. Въпросът за смисъла на живота и взаимоотношенията родители – деца е един от най-сложните и той също предстои да бъде подробно и задълбочено анализиран. Бихме могли само да добавим, че именно нагласата, че децата осмислят живота, формира преобладаващата част от българите като „обсебващи родители“.

Основни обобщения

От така направения анализ на основните резултати от изследването по проблемите на раждаемостта и репродуктивното поведение могат да се направят следните обобщения и изводи:

Намаляването на броя на децата в семейството е трайна тенденция, която се наблюдава във всички развити страни. По-малкият им брой обаче не означава намаляване на тяхната ценност. Потребността от деца е твърде устойчив феномен и за преобладаващата част от хората родителството е важно условие, за да се чувстват реализирани като личности, да чувстват, че животът им има смисъл, и да са щастливи.

В съзнанието на днешните българи приоритет продължава да има двудетният модел като социална норма за броя на децата в съвременното българско семейство, но с времето неговите привърженици намаляват и той започва сериозно да бъде изместван от еднодетния.

Личните предпочитания за броя на децата в семейството сравнително слабо се различават от този „абстрактен модел“. Все пак нашето население има желание за повече деца отколкото препоръчва или смята, че е най-доброто за съвременното българско семейство.

Значителна част от населението не успява да реализира репродуктивните си желания и намерения, независимо че те, както вече посочихме, с времето непрекъснато се занижават.

Като основна причина, поради която желаният брой деца често не се достига, най-често анкетираните лица посочват причини, отнасящи се до материалното положение на семейството и съответните затруднения при отглеждането на дете или на още едно дете, въпреки че това дете по принцип е желано.

Около 13% от анкетираните лица живеят като семейство с партньор, без да имат сключен граждански брак. Родените от тях деца, които се регистрират като извънбрачни, не са такива в истинския смисъл на думата.

Днешните българи имат много високи изисквания и очаквания по отношение на децата и родителството. Това често води до трудни взаимоотношения и дълбоки разочарования.

^* Анализът е разработен от Мария Белчева, началник на сектор в отдел „Развитие и хармонизация на статистическите методи".

ИЗУЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА ПО ПРОГРАМАТА НА ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 ГОДИНА*

Репродуктивни идеали и нагласи и фактически брой деца в семейството (възрастова група 45 - 59 години)

ИЗУЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА ПО ПРОГРАМАТА
НА ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 ГОДИНА^*

Репродуктивни идеали и нагласи и
фактически брой деца в семейството
(възрастова група 45 - 59 години)